Емилия Милчева: Българите съгласни ли са да плащат въглероден данък, за да ги има въглищните централи?
Емилия Милчева,. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Енергията на въглищата, поставила началото на индустриалната гражданска война преди два века и половина, върви към своя край. Процесът е неминуем, а за страните от Европейски Съюз окончателният край е закрепен - 2050 година, когато Европа би трябвало да стане климатично неутрална. За България решенията са закъснели с повече от десетилетие и неизбежно ще са мъчителни, защото преходът няма да е равномерен. Водещи проблеми са неналичията на съответна тактика и на осведомителна акция, също като за присъединението към еврозоната.
От ръководещите се чака да обяснят по какъв начин ще се върже енергийният баланс на България без създавания от тецовете ток и какво бъдеще следва за трите въглищни района Стара Загора, Перник и Кюстендил. Отговори на първия въпрос към този момент няма, до момента в който решението на втория се съдържа в предстоящите 1,4 милиарда лв. по териториалните проекти за трите региона и още близо 3 милиарда лв. по стратегия “Развитие на районите ” (2021-2027 г.) на Европейския фонд за районно развиване.
Кой ще заплати сметката?
В случай че проектите не бъдат утвърдени, средства няма да бъдат получени - въглищната промишленост отново ще завърши, но без смислена опция за работещите в нея, което би означавало и мудна крах за трите области. България към този момент изгуби близо 200 милиона лв. за 2022 година поради неизпратените проекти. Този път ръководещите съумяха - въпреки че 24 часа преди документите да бъдат експедирани към Брюксел, избухнаха митингите на миньори и енергетици.
Ако протестиращите в отбрана на въглищната промишленост желаят да я запазят без смяна до 2038 година, останалата част от България би трябвало да каже дали е съгласна да заплаща въглероден налог, с цел да ги има. Защото през 2025 година субсидирането им посредством квоти излъчвания CO2 стопира, което значи ще затворят последователно и мините, и тецовете на въглища, тъй като създаваният от тях ток ще стане прекомерно безценен. За да работи най-големият Топлоелектрическа централа - държавната " Марица Изток 2 " да вземем за пример, през 2022 година са закупени квоти за над 1.7 милиарда лв.. Либерализацията на пазара на ток за битови консуматори след 2026 година ще форсира раздялата с кафявата електрическа енергия.
Управляващите оферират на напусналите работа да бъдат изплатени най-малко 20 и най-много 36 заплати от държавния бюджет, а част от хората да продължат да работят за превъзмогване на екологичните последици от откритите рудници в Маришкия басейн - главно за рекултивация. Правителството упорства за разговор със синдикатите, а до декември, когато би трябвало да бъдат утвърдени териториалните проекти за обективен преход, има 2 месеца за договаряния и с Еврокомисията. Но не и за оттегляне от края на кафявата сила.
Колко време могат да продължат с блокади на пътища и улично неодобрение предвожданите от синдикатите протестиращи? Не и година, колкото устояха британските миньори през 1984 година " Последната огромна борба на проведената индустриална класа, в която миньорите бяха героичният авангард ”, както я дефинира в изявления на Британската академия проф. Робърт Гилдеа. Но борбата не пречупи волята на премиера Маргарет Тачър да закрие двайсетина губещи държавни мини, а с тях и 20 хиляди работни места. В България заетите са с 4-5 хиляди по-малко, близо две трети от тях работят в държавните " Мини Марица Изток " и " Марица Изток 2 ", останалите са в частните компании, свързвани с Христо Ковачки, и в двете така наречен “американски централи ”, чиито контракти за изкупуване на ток по закрепени цени завършват през 2024 година и 2026 година
" Възраждане " и други политически игри
Едва преминал сблъсъкът със зърнопроизводителите и блокадите на пътища с трактори поради вноса на селскостопанска продукция от Украйна, на полето на гражданското непокорство връхлетяха миньорите и енергетиците. Точно преди местните избори.
Политическата мощ, покрепила митингите на първите още преди да са почнали - и ефективно участваща в недоволството на вторите, е " Възраждане ". Депутати на партията се активизираха от м.г. в Старозагорска област, а през днешния ден към този момент водачът Костадин Костадинов гръмогласничи от обществените мрежи, че щом " Възраждане " започне да ръководи, освен че тецовете няма да се затворят, само че и ще бъдат разширени. Лесно е да се дава обещание непостижимото.
Знамената на " Възраждане " забеляза и министър председателят. " Смятат, че по този начин ще завоюват известност за изборите, само че те работят против хората от района. Има партийни участия от страна на левицата, има и други ", уточни Николай Денков.
ГЕРБ и Движение за права и свободи, номинални сътрудници на ПП-ДБ, с чийто мандат е формирано държавното управление, и този път са на страната на недоволните. Както и при рецесията със зърнопроизводителите, те избраха позиция на посредници и балансьори сред власт и протестиращи, само че също и на критици на ръководещите с обвинявания, че уреждат " свои " бизнесмени в териториалните проекти. Лицемерно, откакто осведомителната акция за затварянето на въглищната промишленост трябваше да стартира още при ръководството на ГЕРБ. Именно третото държавно управление на Бойко Борисов поддържа Брюксел за задачата за понижаване на нездравословните излъчвания с 55% до 2030 година, което по дифолт изключи въглищата, само че и то, и идващите продължиха да увъртат докога.
Президентът Румен Радев също се подреди до ГЕРБ с упреците си за " основателни подозрения, че приоритет на ръководещите са облагите на доближените компании, а не гарантирането на трудовата претовареност във въглищните райони и устойчивостта на българската енергетика ". Тезите на двата най-големи синдиката КНСБ и КТ " Подкрепа " не се разграничават от президентските. След като държавните мини и Топлоелектрическа централа в Маришкия бъдат затворени, те ще изгубят достъп до запаси, членска маса, а с това и въздействие и благоприятни условия за лобиране. След неуспеха на миньорските митинги във Великобритания членството в профсъюзи е намаляло от към 40% от работната мощ на нацията до едвам 20 %. И е траяло да спада през следващите десетилетия.
Зимата е надалеч, изборите - близо
Новата промишленост, която да промени образа на въглищните райони, не е сигурна, защото декларираният инвеститорски интерес е слаб. Проектът за атомна котловина в Стара Загора е в самото начало. Сигналите за така наречен американски централи са, че евентуално ще спрат работа, откакто изтекат договорите им за изкупуване на ток по обезпечени цени. Могат и да лимитират потреблението на въглища, смесвайки ги с биомаса и други, което също няма да е за дълго. Предвижда се държавната Топлоелектрическа централа да се употребява за стратегически запас. Не е ясно обаче по какъв начин бурното развиване на ВЕИ - солари, хидроенергийни мощности, сила от вятър - е обвързано с развиването на електропреносната и електроразпределителната мрежа, което мощно изостава.
Противоречивите сигнали от няколко следващи държавни управления в композиция с неопровержимото разбиране, че на властта в България не може да се има вяра, наляха бензин в митингите. Заплахите на енергетиците, че ще преминат към ефикасни протестни дейности, не плашат, когато зимата е надалеч. Местните избори обаче са близо.
Енергията на въглищата, поставила началото на индустриалната гражданска война преди два века и половина, върви към своя край. Процесът е неминуем, а за страните от Европейски Съюз окончателният край е закрепен - 2050 година, когато Европа би трябвало да стане климатично неутрална. За България решенията са закъснели с повече от десетилетие и неизбежно ще са мъчителни, защото преходът няма да е равномерен. Водещи проблеми са неналичията на съответна тактика и на осведомителна акция, също като за присъединението към еврозоната.
От ръководещите се чака да обяснят по какъв начин ще се върже енергийният баланс на България без създавания от тецовете ток и какво бъдеще следва за трите въглищни района Стара Загора, Перник и Кюстендил. Отговори на първия въпрос към този момент няма, до момента в който решението на втория се съдържа в предстоящите 1,4 милиарда лв. по териториалните проекти за трите региона и още близо 3 милиарда лв. по стратегия “Развитие на районите ” (2021-2027 г.) на Европейския фонд за районно развиване.
Кой ще заплати сметката?
В случай че проектите не бъдат утвърдени, средства няма да бъдат получени - въглищната промишленост отново ще завърши, но без смислена опция за работещите в нея, което би означавало и мудна крах за трите области. България към този момент изгуби близо 200 милиона лв. за 2022 година поради неизпратените проекти. Този път ръководещите съумяха - въпреки че 24 часа преди документите да бъдат експедирани към Брюксел, избухнаха митингите на миньори и енергетици.
Ако протестиращите в отбрана на въглищната промишленост желаят да я запазят без смяна до 2038 година, останалата част от България би трябвало да каже дали е съгласна да заплаща въглероден налог, с цел да ги има. Защото през 2025 година субсидирането им посредством квоти излъчвания CO2 стопира, което значи ще затворят последователно и мините, и тецовете на въглища, тъй като създаваният от тях ток ще стане прекомерно безценен. За да работи най-големият Топлоелектрическа централа - държавната " Марица Изток 2 " да вземем за пример, през 2022 година са закупени квоти за над 1.7 милиарда лв.. Либерализацията на пазара на ток за битови консуматори след 2026 година ще форсира раздялата с кафявата електрическа енергия.
Управляващите оферират на напусналите работа да бъдат изплатени най-малко 20 и най-много 36 заплати от държавния бюджет, а част от хората да продължат да работят за превъзмогване на екологичните последици от откритите рудници в Маришкия басейн - главно за рекултивация. Правителството упорства за разговор със синдикатите, а до декември, когато би трябвало да бъдат утвърдени териториалните проекти за обективен преход, има 2 месеца за договаряния и с Еврокомисията. Но не и за оттегляне от края на кафявата сила.
Колко време могат да продължат с блокади на пътища и улично неодобрение предвожданите от синдикатите протестиращи? Не и година, колкото устояха британските миньори през 1984 година " Последната огромна борба на проведената индустриална класа, в която миньорите бяха героичният авангард ”, както я дефинира в изявления на Британската академия проф. Робърт Гилдеа. Но борбата не пречупи волята на премиера Маргарет Тачър да закрие двайсетина губещи държавни мини, а с тях и 20 хиляди работни места. В България заетите са с 4-5 хиляди по-малко, близо две трети от тях работят в държавните " Мини Марица Изток " и " Марица Изток 2 ", останалите са в частните компании, свързвани с Христо Ковачки, и в двете така наречен “американски централи ”, чиито контракти за изкупуване на ток по закрепени цени завършват през 2024 година и 2026 година
" Възраждане " и други политически игри
Едва преминал сблъсъкът със зърнопроизводителите и блокадите на пътища с трактори поради вноса на селскостопанска продукция от Украйна, на полето на гражданското непокорство връхлетяха миньорите и енергетиците. Точно преди местните избори.
Политическата мощ, покрепила митингите на първите още преди да са почнали - и ефективно участваща в недоволството на вторите, е " Възраждане ". Депутати на партията се активизираха от м.г. в Старозагорска област, а през днешния ден към този момент водачът Костадин Костадинов гръмогласничи от обществените мрежи, че щом " Възраждане " започне да ръководи, освен че тецовете няма да се затворят, само че и ще бъдат разширени. Лесно е да се дава обещание непостижимото.
Знамената на " Възраждане " забеляза и министър председателят. " Смятат, че по този начин ще завоюват известност за изборите, само че те работят против хората от района. Има партийни участия от страна на левицата, има и други ", уточни Николай Денков.
ГЕРБ и Движение за права и свободи, номинални сътрудници на ПП-ДБ, с чийто мандат е формирано държавното управление, и този път са на страната на недоволните. Както и при рецесията със зърнопроизводителите, те избраха позиция на посредници и балансьори сред власт и протестиращи, само че също и на критици на ръководещите с обвинявания, че уреждат " свои " бизнесмени в териториалните проекти. Лицемерно, откакто осведомителната акция за затварянето на въглищната промишленост трябваше да стартира още при ръководството на ГЕРБ. Именно третото държавно управление на Бойко Борисов поддържа Брюксел за задачата за понижаване на нездравословните излъчвания с 55% до 2030 година, което по дифолт изключи въглищата, само че и то, и идващите продължиха да увъртат докога.
Президентът Румен Радев също се подреди до ГЕРБ с упреците си за " основателни подозрения, че приоритет на ръководещите са облагите на доближените компании, а не гарантирането на трудовата претовареност във въглищните райони и устойчивостта на българската енергетика ". Тезите на двата най-големи синдиката КНСБ и КТ " Подкрепа " не се разграничават от президентските. След като държавните мини и Топлоелектрическа централа в Маришкия бъдат затворени, те ще изгубят достъп до запаси, членска маса, а с това и въздействие и благоприятни условия за лобиране. След неуспеха на миньорските митинги във Великобритания членството в профсъюзи е намаляло от към 40% от работната мощ на нацията до едвам 20 %. И е траяло да спада през следващите десетилетия.
Зимата е надалеч, изборите - близо
Новата промишленост, която да промени образа на въглищните райони, не е сигурна, защото декларираният инвеститорски интерес е слаб. Проектът за атомна котловина в Стара Загора е в самото начало. Сигналите за така наречен американски централи са, че евентуално ще спрат работа, откакто изтекат договорите им за изкупуване на ток по обезпечени цени. Могат и да лимитират потреблението на въглища, смесвайки ги с биомаса и други, което също няма да е за дълго. Предвижда се държавната Топлоелектрическа централа да се употребява за стратегически запас. Не е ясно обаче по какъв начин бурното развиване на ВЕИ - солари, хидроенергийни мощности, сила от вятър - е обвързано с развиването на електропреносната и електроразпределителната мрежа, което мощно изостава.
Противоречивите сигнали от няколко следващи държавни управления в композиция с неопровержимото разбиране, че на властта в България не може да се има вяра, наляха бензин в митингите. Заплахите на енергетиците, че ще преминат към ефикасни протестни дейности, не плашат, когато зимата е надалеч. Местните избори обаче са близо.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ